☕Част 27 Обикновен ден

Облякох се за себе си. И всичко тръгна.

Моли не планираше нищо особено за този ден.

Нямаше срещи. Нямаше официален повод.

Просто един обикновен градски август – с топлината, шума и задачите.

Но още преди да си направи кафето, усети леко… отегчение.

Нещо ѝ тежеше – не от вчера, а от няколко натрупани дни.

Беше се сляла с графика.

И с дрехите, които просто „вършат работа“.

Отиде до гардероба без конкретна идея.

Без очакване.

Пръстите ѝ минаха през редицата блузи и шорти,

докато не спряха на нещо неочаквано.

Сет „Морски бриз“.

Толкова лек, че дори закачен на закачалката изглеждаше като въздух.

Шифонът – бяла основа с акварелни зелени и сини щрихи,

като море, разлято върху платно.

Подплата от къси панталонки – точно колкото да не се тревожи за нищо.

А топът – от фина бяла дантела с бохемски ръкави,

сякаш създаден не да впечатлява,

а да припомня коя си.

Тя не го беше обличала досега.

Все ѝ се струваше, че ще е „за някой друг ден“.

Но този път… просто го избра.

Без причина.

Само защото искаше да се усмихне на себе си.

И се усмихна.

Сложи слънчевите очила.

Седна в любимото си кафене.

Момичето зад бара я поздрави по име, сякаш я виждаше за пръв път.

Една майка с количка я погледна и се усмихна насреща.

Мъж на велосипед ѝ направи път на пешеходната пътека и ѝ кимна.

Нищо не се случи.

И всичко се промени.

Защото се беше облякла за себе си.

И денят ѝ отвърна със същото.

виж Set See Breeze тук: https://rldress.com/products/set-see-breeze