
☕Част 27 Обикновен ден
Share
Облякох се за себе си. И всичко тръгна.
Моли не планираше нищо особено за този ден.
Нямаше срещи. Нямаше официален повод.
Просто един обикновен градски август – с топлината, шума и задачите.
Но още преди да си направи кафето, усети леко… отегчение.
Нещо ѝ тежеше – не от вчера, а от няколко натрупани дни.
Беше се сляла с графика.
И с дрехите, които просто „вършат работа“.
Отиде до гардероба без конкретна идея.
Без очакване.
Пръстите ѝ минаха през редицата блузи и шорти,
докато не спряха на нещо неочаквано.
Сет „Морски бриз“.
Толкова лек, че дори закачен на закачалката изглеждаше като въздух.
Шифонът – бяла основа с акварелни зелени и сини щрихи,
като море, разлято върху платно.
Подплата от къси панталонки – точно колкото да не се тревожи за нищо.
А топът – от фина бяла дантела с бохемски ръкави,
сякаш създаден не да впечатлява,
а да припомня коя си.
Тя не го беше обличала досега.
Все ѝ се струваше, че ще е „за някой друг ден“.
Но този път… просто го избра.
Без причина.
Само защото искаше да се усмихне на себе си.
И се усмихна.
Сложи слънчевите очила.
Седна в любимото си кафене.
Момичето зад бара я поздрави по име, сякаш я виждаше за пръв път.
Една майка с количка я погледна и се усмихна насреща.
Мъж на велосипед ѝ направи път на пешеходната пътека и ѝ кимна.
Нищо не се случи.
И всичко се промени.
Защото се беше облякла за себе си.
И денят ѝ отвърна със същото.
виж Set See Breeze тук: https://rldress.com/products/set-see-breeze