☕ ЧАСТ 4: Малката бяла рокля и бягството за 36 часа

Моли обожаваше морето. Чакаше месец юни с онова особено вълнение, което започва още през април.
А после... юни идваше. И си отиваше като кратък дъх.

„Някак неподходящ за почивка… точно сега?!“
Работата кипи. Всичко е в движение.
Но тялото ѝ, душата ѝ – те я викаха. Много. Силно.

Заминавам.
За два дни. Един уикенд. 36 часа.
Светът няма да се промени. Работата ще е тук – и преди, и след това.
Но аз ще съм различна.

Искаше да вземе максимума:
☕ сутрешно бяло фрапе с изгрева на плажа
🍽️ обяд с нещо свежо и вкусно
📖 книга под чадъра, с крака заровени в пясъка
🌆 вечерна разходка по алеята
📸 снимки с нова приятелка
💃 и защо не танци с боси крака в някой клуб?

Инвестиция в спомен. В енергия. В себе си.

Решението беше взето. Уикендът – резервиран за началото на юли.
Оставаше само един последен детайл – наградата. Една рокля. Само една.
Моли тръгна по моловете – сезон на намаления, очакванията ѝ бяха високи…
… и не бяха оправдани.

Нейният размер – го нямаше.
Стил – не й говореше.
Материи – груби. Кройки – криви.
Тя не просто носеше дрехи. Тя ги преживяваше.

Без компромис.
Само материи, които докосват като нежност.
Само кройки, които танцуват с тялото ѝ – не срещу него.

Онлайн ще е.

Откри я веднага. Рокля Перла.
Малката бяла тайорна рокля. С името – и с енергията, която търсеше.

С нея можеше да бъде всичко:
☀️ сутрин на плажа,
🛍️ следобед по улиците,
💃 вечер под звездите.

И когато се върне – пак щеше да я носи.
В офиса. До магазина. На вечеря.
Малката бяла рокля – перлата на нейната почивка.

Всичко беше подредено.
Оставаше само… юли да дойде.