✨ ЧАСТ 15: почивка?

✨ ЧАСТ 15: Завръщане

Понякога не спираш.
Просто започваш да мълчиш по-дълго.

Затова две седмици нямаше думи.
Нямаше "Истории за кафе".
Нямаше и мен, в истинския смисъл на мен.

Имаше хора. Имаше работа. Имаше дни, които започваха преди да съм се събудила.
Имаше задачи, които говореха по-силно от вътрешния ми глас.

А после – нямаше нищо.

Само онази особена тишина, в която вече не си уморена,
а просто – далеч.

И тогава осъзнаваш, че ти липсваш.
Че не става дума за съдържание, за ритуали, за кафе.
Става дума за това докосване – тихото, сутрешното, което има вкус на принадлежност.

Беше нужно да премина през тази пауза.
Да се изгубя.
Да прегоря.
Да се смаля до тишина, за да се върна.

Днес не ти показвам дреха.
Показвам ти следа.
От мисъл. От връщане. От нещо, което не искам да губя пак.

☕ Първата глътка е най-важна.
Усещането, че нещо започва – и този път няма да го изпусна.
До утре сутрин… нямам търпение.