Част 23: Красотата не е условие. Тя е избор.

– Бъди красива – ѝ казаха.
Тя се усмихна. Беше вторник.
– И утре пак бъди красива – добавиха.
Тя пак се усмихна.

Минаха седмици, месеци, години.
Тя беше красива. Винаги. По свой начин. По всяко време.

Приказката за Красавицата и звяра ѝ беше позната.
Красива история. Но понякога ѝ звучеше странно.
Нима на жената се дава ролята да бъде хубава, а на мъжа – да бъде какъвто ще, стига вътре в него да има „добро сърце“?

Това ли е задачата на жената?
Да бъде красива във вторник. После и в сряда.
Докато животът ѝ минава, а тя се опитва да бъде отражение, вместо да бъде присъствие?

Красота – но според кого?
Според рекламата?
Според очакванията на другите?
Според нечий минал опит?

Да си красива е прекрасно.
Но когато това е всичко – става тясно.
Плитко. Ограничаващо.

---

Тя не искаше просто да бъде „красива“.
Искаше да бъде запомнена.
Да се усеща присъствието ѝ.
Да се чува думата ѝ.
Да се помни походката ѝ.

Не я интересуваше дали някой ще я нарече хубава.
Интересуваше я дали ще остави следа.
И дали ще се запомни с това, което е, не с това как изглежда.

Красотата беше част от нея.
Но не беше цел.
Беше вдъхновение. Израз. Изкуство.
Понякога – инструмент.
Понякога – контрол.

Тя не я носеше като заслуга.
Носеше я като избор.
Като знак, че не се извинява за себе си.

---

Затова не ѝ казвай да бъде красива.
Тя вече е.
Но това е най-малкото ѝ постижение.

Кажи ѝ да бъде опасна, когато мълчи.
Уверена, когато се усмихва.
Истинска – когато всички останали се преструват.

Защото има жени, които искат да бъдат харесвани.
И жени, които искат да бъдат себе си.

Тя беше втората.